
Напълняването не е болест, а избор
Защо повечето диети не работят, какво наистина ни разболява и как да излезем от омагьосания кръг на килограмите?
Сезонът на отслабването започна – залите се пълнят, аптеките се презареждат с хранителни добавки, а социалните мрежи кипят от обещания за бързи резултати. Но зад покачените килограми често стои не болест, а начин на живот, който сме приели за нормален. В интервю за Safe News, говори доц. д-р Димитър Гугутков – изпълнителен директор на Медицински комплекс „Доверие“ и един от най-активните специалисти в борбата със затлъстяването у нас.
Основният проблем, според него, не е в метаболизма, възрастта или наследствеността – а в липсата на движение и прекомерното хранене, особено с въглехидрати. Метаболизмът не е виновен – той просто реагира на това, което му подаваме.
„Хората често казват, че се хранят веднъж на ден, но междувременно изяждат по няколко малки неща – бонбонче, фреш, солетки, и не ги броят. А вечер се ‘захранват’. Така се качват по няколко килограма на месец, без дори да го осъзнаят“, обяснява лекарят.
Затлъстяването не идва само с естетически притеснения. То натоварва ставите, влошава работата на органите и води до верига от здравословни проблеми – болки, високо кръвно, диабет, храносмилателни смущения. Всичко започва с излишните килограми, но завършва с шепа лекарства и все по-малко енергия.
Сред най-опасните грешки е и храненето през няколко часа, особено когато не сме гладни. Организмът има нужда от почивка. При прекъсване на храненето за 12 часа започва процес на автофагия – естествено прочистване на тялото от увредени клетки. Именно това е базата на т.нар. гладолечение, което доц. Гугутков прилага успешно при някои пациенти – разбира се, под строг контрол и със задължително осигуряване на необходимите микроелементи.
Важно е и какво ядем – а не само колко. Въглехидратите дават бърза, но краткотрайна енергия и стимулират отделянето на инсулин, който от своя страна засилва чувството на глад. Така попадаме в омагьосан кръг от преяждане и трупане на мазнини. Затова храненето трябва да е бедно на въглехидрати, и богато на мазнини и белтъци – те дават по-качествена и дълготрайна енергия.
„Въглехидратите са евтини и лесни за достъп, но ни вкарват в зависимост. Те повишават инсулина, а той отваря апетита. Затова се храним, но не се засищаме – и пак огладняваме.“, обяснява доц. д-р Гугутков
И не на последно място – движението е задължително. Храната и спортът не работят поотделно – те са част от едно цяло. Без активност, промяна не е възможна.
Системното натоварване на тялото с излишна храна, стрес и бездействие има цена. Но добрата новина е, че обратният процес също е възможен – стига да не търсим бързи резултати и лесни оправдания.
Научете повече в цялото видео: