Очите се състоят от повече от два милиона сложно свързани работещи части. Всички те работят заедно с една единствена цел - да ни помогнат да виждаме.

Единственият по-сложно устроен орган от окото е мозъкът. Самите очи са преносител на съобщения, които мозъкът изпраща чрез зрителния нерв. Това означава, че те не са единственото нещо, което ни позволява да виждаме. Въпреки това 80% от цялото ни обучение се осъществява чрез очите. А около 90% от информацията, която приемаме от околния свят е от очите.

Процесът, който се осъществява, за да виждаме протича по следния начин:

1. Първо, светлината преминава през роговицата (прозрачния преден слой на окото). Тя има формата на купол и огъва светлината, за да помогне на окото да се фокусира.

2. Част от тази светлина навлиза в окото през отвор, наречен зеница. Ирисът (цветната част на окото) контролира количеството светлина, което зеницата пропуска.
 

3. След това светлината преминава през лещата (прозрачната вътрешна част на окото). Лещата работи заедно с роговицата, за да фокусира правилно светлината върху ретината.
 

4. Когато светлината попадне върху ретината (светлочувствителен слой тъкан в задната част на окото), специални клетки, наречени фоторецептори, превръщат светлината в електрически сигнали.
 

5. Тези електрически сигнали се придвижват от ретината през зрителния нерв до мозъка. След това мозъкът превръща сигналите в образите, които виждате.
 

Но за да работят правилно, очите ни се нуждаят от сълзи.

В 12-ти епизод на подкаста “Беседи за здравето” д-р Даниела Венелинова офталмолог в Медицински комплекс  “Доверие”, споделя: “В днешния свят на технологии проблемите с очите започват още от детска възраст, за разлика от преди 10-15 години и продължават докато сме живи. Най-важното е, че още при децата имаме изключително сериозни проблеми с очите.”

Живеем в дигитална ера, в която излагаме ежедневно здравето на очите си на вредно въздействие.

Трудно е да мине ден без използване на електронно устройство. Независимо дали става дума за компютър, мобилен телефон или таблет, никога не сме били по-зависими от технологиите.  Макар че тези устройства се смятат за жизненоважни за съвременния живот, има много сведения за отрицателното въздействие, което зависимостта ни от тях може да окаже върху здравето ни.

Родителите започват да “захранват” децата си с дигитални устройства от много ранна възраст. Голяма роля за значителния брой оплаквания от очите е по вина на родителите.

За никого не е тайна, че прекомерното излагане на електронни устройства от всякакъв вид може да увреди очите. Д-р Венелинова споделя за случаи от практиката си, в които родителите оставят децата си да ползват дигитални устройства безконтролно от 7-8 месечна възраст.

В наши дни децата и технологиите са почти неразделни. Независимо дали става дума за образователни цели или просто за забавление, малчуганите прекарват голяма част от деня си в "екранно време" - взирайки се в LED екраните на компютри, таблети, смартфони и други цифрови устройства.

Според Common Sense Media децата под 8-годишна възраст прекарват повече от два часа на ден пред екран. При тези на възраст от 8 до 10 години времето, прекарано пред екрана, се утроява до шест часа на ден. Не е необичайно децата в средното и висшето училище да отделят до девет часа на ден в гледане на цифрови дисплеи.

Синята светлина, известна още като високоенергийна видима светлина (HEV), е една от причините за напрежението на очите, породено от дигиталните екрани.. HEV се среща в две форми - изкуствена (от мобилни телефони, компютърни екрани, светодиодни лампи и т.н.) и естествена (от слънцето).

Въпреки защитата, която имат повечето дигитални устройства, тя не е достатъчна, за да предпази очите ни.

“До 3-4 годишна възраст въобще не би трябвало да им се дават устройства. След 3-4 годишна възраст могат да употребяват максимум по един час на ден. Максимум с почивка. Например детето играе 20-30 минути, взима почивка от 2-3 часа, в която да не се включва натоварване на очите. Просто други видове игри, които не ангажират пряко очите. И след това още половин час. В никакъв случаи повече от един час на ден.” - това съветва за децата офталмолога д-р Даниела Венелинова.

При възрастните е препоръчително на всеки час, или на всеки 40-45 минути, очите да се затварят за 5 минути или да се става до прозореца и да се гледа хоризонта, без да се фиксират близко стоящи предмети. Почивка за очите и по-често мигане.

Хубаво е монитора да е поставен на височината на главата или малко по-ниско, за да не държим очите прекалено отворени и вторачени. По този начин мигателния рефлекс се забавя неволно. Всичко това води до умора и сухота на окото, зачервявания, сълзене, парене, дразнене, усещане за чуждо тяло.

Най-често срещания ефект от изкуствената синя светлина е цифровата умора на очите. Около 50-90% от хората, които работят с компютри, съобщават за симптоми на умора на очите. Цифровата умора на очите (известна също като астенопия) има различни странични ефекти, включително сухота на очите, затруднено фокусиране, главоболие, умора и чувствителност към светлина. Уморените очи могат да причинят главоболие, замъгляване на зрението.

За да успокоим този проблем, очите наистина трябва да си почиват. На всеки час очите трябва да се затварят поне за 5 минути или да се гледа надалеч.

Специалистът от МК “Доверие съветва, използващите дигитални устройства над 8-9 часа на ден, да приемат т.н. нар. витамини за очи. - “Не само възрастните хора трябва да пият витамини за очи, и заболяванията, които изискват пиене на витамини за очи. Има витамини за очи, а почти всички витамини са подходящи и за младите хора. Има витамини за очи и за деца след 6-годишна възраст. Така че това е изключително важно. Повече плодове и зеленчуци, които са добре пигментирани. Всичко, което е добре пигментирано е полезно за зрението, тоест внасяме отвън пигментите, които не се синтезират в окото.”

“Сухотата и умората на окото е разпространена дори и при децата, което е абсолютно нелогично”, споделя офталмологът.

Над 50% от децата днес  се нуждаят от очила. При прекомерна употреба на дигитални устройства, в предната част на окото се наблюдават изключително уморени очи, промени в конюнктивата, предната обвивка на окото.

Появяват се такива промени сякаш децата са IT специалисти. - “Това, което виждам при IT специалистите като промени в предната част на окото, това виждам и при децата, които злоупотребяват с дигитални устройства.”, добавя д-р Венелинова.

Това е един много сериозен проблем, който не бива да бъде неглижиран и за който трябва да се погрижим.

Профилактичните прегледи, които много хора игнорират, са от изключителна важност.

Всеки пациент има различни медицински нужди и състояния, които могат да повлияят на графика му за очни грижи. В по-голямата си част се препоръчват ежегодни прегледи за очни заболявания, но децата и възрастните хора може да се нуждаят от по-чести посещения, тъй като здравето на очите им често се променя бързо. Вашият очен лекар може да предостави по-конкретен график след обстоен преглед.

Очните прегледи се провеждат, за да се проверят зрителните функции и проксималното зрение на пациента. Чрез един основен преглед може да се определи дали са необходими очила или друга форма на корекция на зрението. В допълнение към проверката на зрението на пациента, оптометристите търсят всякакви други здравословни проблеми с очите.

Много очни заболявания не показват ранни симптоми. Голям брой здравословни проблеми и състояния на очите, след като се развият напълно, се лекуват трудно или могат да бъдат необратими. Ето защо е важно да се направи преглед на ретината, лещата и зрителните нерви като част от редовния пълен очен преглед.

Също така при очния преглед могат да бъдат открити някои други медицински състояния. Понякога тези състояния могат да бъдат открити дори по-рано, отколкото може да ги диагностира основният ни лекар.

Целият разговор с д-р Даниела Венелинова, офталмолог от МК “Доверие”, може да чуете тук: