България остава без здравни специалисти - един многопластов проблем
Недостиг на медицински сестри, затворени болници и липса на квалифициран персонал – това е тревожната картина на българското здравеопазване. Доцент д-р Димитър Гугутков, изпълнителен директор на Медицински комплекс „Доверие“, сподели своите виждания по въпроса в интервю пред Safe News.
Недостигът на здравни специалисти
„Недостигът е гигантски,“ заяви доц. Гугутков. Според него ситуацията не е изолирана само до България, но засяга и целия свят. Липсата на персонал е видима във всички сфери – от училищните здравни кабинети до болничните заведения. „В голяма част от училищата няма нито кабинет, нито медицински персонал,“ подчерта той, добавяйки, че компромисите вече включват назначаване на неквалифицирани хора, за да се покрият основните нужди.
„Докато ситуацията с лекарите показва лека тенденция към подобрение, при медицинските сестри и помощния персонал положението е трагично,“ споделя доц. Гугутков. Той посочи, че дори с пенсионирани лекари системата успява да функционира частично, но липсата на среден медицински персонал остава: „Няма лечебно заведение, което да няма поне 50-60% недостиг.“
Дефицитът на персонал се отразява директно върху качеството на грижите за пациентите. „Работещите се натоварват двойно и тройно,“ обяснява доц. Гугутков. За съжаление, страдащите пациенти често са крайната жертва на липсата на персонал и преумората на работещите.
Спешната помощ
Една от най-критичните точки в здравеопазването е спешната помощ. Доц. Гугутков подчертава, че в много страни по света тя не се извършва от лекари, а от парамедици. Парамедиците работят по протокол, което води до по-добри резултати и по-висока успеваемост. Този подход е широко разпространен в Израел, където 99% от екипите за спешна помощ се състоят от парамедици, а лекарят играе ролята на консултант.
Въпреки ясните международни модели, България не предприема мерки за реформиране на тази система. Той посочва, че у нас линейките често се използват не по предназначение, като пример за това са пациенти, които ги използват като такси. „Ако една линейка се повика без реална нужда, разходите трябва да бъдат заплатени,“ предлага доц. Гугутков. Това би намалило злоупотребите и би осигурило спешна помощ само за тези, които наистина се нуждаят от нея.
Липсата на дългосрочна стратегия
Липсата на дългосрочна стратегия е централен проблем за запазването и развитието на здравеопазването в България, смята доц. Димитър Гугутков. Без стабилност и предвидимост в сектора няма как да се задържат медицинските специалисти. Това е резултат от липсата на политическа воля и обединение между партиите за приоритизиране на здравеопазването. Ако политическите сили не се обединят около една обща стратегия, няма как да се направи реална промяна.
Тази липса на стратегия се проявява и в тревожния факт, че България все още няма национална детска болница – единствената страна в Европейския съюз без такава институция. „Срамувам се, че България няма национална детска болница,“ признава доц. Гугутков и подчертава, че това е сериозен пропуск, който застрашава здравето на бъдещото поколение. „Не може за най-уязвимите ни пациенти – децата, да няма едно място, където проблемите им да бъдат разбрани и решени.“
Какво следва, ако нищо не се промени?
Според доц. Гугутков, ако не се предприемат спешни реформи, здравеопазването ще се раздели на „оазиси“ с висококачествени услуги, недостъпни за повечето хора и всички останали, които ще разчитат на силно деградирала система. „Преди 30 години България беше модел за подражание в здравеопазването, но сега не е,“ заключава той.
Научете повече във видеото: