Медицински комплекс ДОВЕРИЕ

EN
Начало/Новини/Профилактиката - гарант за здраве

Новини

“Да бъдеш тийнейджър в свят на уморени възрастни” - мисията е възможна!

“Да бъдеш тийнейджър в свят на уморени възрастни” - мисията е възможна!

16.07.2021

автор: Фотка Георгиева, клиничен психолог

 

“Имаш 5 минути да оправиш това легло, или ще останеш без таблет 1 месец!” - Познато ли ви е? Обикновено ако преброим колко пъти дневно един родител прави забележка на подрастващ юноша, броят им най-вероятно ще е близък до броя цигари изпушени за ден от страстен пушач, че и повече.

В този си ред на мисли, често забравяме, че и те имат своите тревоги, че преминават ежедневно под силния обстрел на адаптация и промени от страна на зискващия от тях свят.

Да си юноша въобще не е лесно. Да вземем за пример голяма част от семействата, които имат заявка за семейна терапия в следствие на проблеми, включващи бягства от училище на детето им, нежелание за учене, закъсняване вечер и прекарване на много време в компания от връстници, в следствие на което родителите имат силното усещане, че губят контрол и са безсилни срещу бунтуването на един “инатлив тийнейджър”. Когато попитаме родителите “как си представяхте, че ще се държи синът/дъщеря ви по време на пубертета си?”, отговорите обикновено са свързани с подчинение, контрол, отговорности и са далеч от идеята, че юношеството е тежък период/етап, през който се изгражда собствената идентичност, нараства стремежът към автономност и самопознание. По време на този процес юношата, родителите му и цялата семейна система преживяват много промени, кризи, бунтове и преминават от един жизнен цикъл в друг.

 

Един от най-великите изследователи и застъпници на юношеството е Ерик Ериксън. Той определя юношеската криза като неизбежен етап, който превръща детето в зрял, възрастен човек. Свързан е с поведенчески отклонения, емоционален стрес и обърканост.

Запитайте се какви сте били вие на възрастта на децата си? Не забравяйте, че и вие сте били на 15.

Какво бихте казали на майка си в същата ситуация и как би реагирала тя, какво е направила и как ви е карало да се чувствате? Да, чувствата! Именно в тях се крие отговорът на много семейни конфликти, които несъзнавано подминаваме.

Децата са огледало на нас - възрастните и това само по себе си е цикъл. Ние самите, като родители, сме отражение на моделите, които сме наблюдавали. На успешните или не толкова опити за автономност, развитие, отделяне, израстване. С други думи казано, тинейджъри, които не са успели да станат по-независими от своите родители, макар и да получат подкрепа, пространство и разбиране, намират за много трудно и изтощително общуването със своите подрастващи деца. Не успяват да съдействат на своите деца по-леко да “кризата на идентичността” и да усвоят най-важния урок на този етап – верността и способността да отстояват своите намерения и да бъдат ангажирани.

Така, че е добре да помним и да дадем пространство на децата си - да бъдеш дете никак не е лесно.  Да си засипан с изисквания, правила, очаквания и всички погледи да са вперени в теб, когато ти се иска да се “помотаеш” с приятели, да намериш себе си и важните за теб неща е изтощителен процес, съчетан с “бушуващи хормони”.

Промените в социалния живот (в частност в нашата страна), изискват всички много бързо да се преориентираме към приемане на нови ценности и на респект към индивидуалността и различието.

Ако трябва да бъдем искрени, почти всеки втори родител е твърдо убеден, че това да се “размотаваш”, “влачиш” с връстниците си е излишно и е признак на губене на време. Да, обаче, именно този вид общуване е от изключително значение за подрастващите, тъй като тези взаимоотношения са източник не само на удоволствие за тях, но и на самопознание, себеоткриване.

Редица изследвания свързват спецификата на юношеството не само и не толкова с универсалните биологични промени, колкото с контекста, в който юношата се развива - чрез отношенията и връзките в семейната система, с връстници и авторитети.

 

Често се случва родители и деца да говорят за едно и също нещо, но с различни думи. Т.н счупена комуникация. Вземете например стремежа на родителите да научат децата си на ред и чистота. За тях, това да накараш детето да подреди стаята си е символ на правилно поведение, лични успехи и дисциплина, докато за младия човек, това е опит от страна на родителите му да го контролират.

Семейството и членовете в него са живи системи, те могат да се саморегулират.  Отношенията между членовете на едно семейство са кръгови. Всеки участник смята, че неговото поведение е причинно -следствено от това на другия и обратно. Комуникацията е ключов момент в тази процес.

 

Обикновено самостоятелността се разбира от повечето родители, като самостоятелен избор на юношата да следва съветите на родителите. Сами виждате колко “логично” звучи това.

Ако парафразираме идеите на Грегъри Бейтсън за ученето от I,II и III-ти тип. (Където първи е обикновеното наизустяване, а втори е учене чрез промяна на контекста), можем да кажем същото и за отношенията родител - юноша. Ако оставим детето ни да се учи от опита, от нашите знания, но подложени на изпитание в друг контекст, ще научат много повече за живота и себе си, отколкото ако наизустят нашето вярване за това.

 

И не на последно място е добре да отбележим и това, че основна роля в стабилните семейни отношения играе подкрепата. Тя ни напомня, че всеки от нас е уязвим в различни аспекти от живота си и има нужда да бъда разбран.

Юношеството е сложен период. Изисква се време и пространство, за да може човек да намери своята идентичност. За да се учи от грешките си, трябва да може да прави такива.

 

За промените, които претърпява организма на детето с влизането в пубертета и за белезите, по които можем да го определим, както и за най-честите „капани“ във взаимоотношенията родители - деца, разговаряме с клиничния психолог Фотка Георгиева и педиатъра д-р Ралица Калинова.

 

Обратно към Новини