Медицински комплекс ДОВЕРИЕ

EN
Начало/Вътрешни публикации/Инсулинова резистентност

Новини

Инсулинова резистентност

01.01.1970

Инсулинова резистентност

 

Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките на организма губят   чувствителността си (стават резистентни – нечувствителни) към инсулина.

 

Инсулинът е хормон, отделящ се от бета клетките на панкреаса (задстомашната жлеза) и с кръвта достига до всяка клетка на тялото.

 

Той контролира обменните процеси на въглехидрати, липиди и белтъци, регулира  растежа на клетките. Спомага за използването на въглехидратите като основен енергиен субстрат. Единственият хипогликемичен (понижаващ плазмената глюкоза/ кръвната захар) хормон в организма, отделян при въгрехидратен стимул.

 

Вследствие действието на инсулина мускулните и мастните клетки, използват глюкозата в кръвта. Клетките на тези тъкани на повърхността си имат рецептори, чувствителни на инсулин. Свързването на инсулина с тези рецептори е като връзката между ключа и ключалката. Ключът е инсулинът, а ключалката е рецепторът. Кръвната глюкоза навлиза в клетката и след това се разгражда до вода и въглероден диоксид. С този механизъм инсулинът контролира нивото на захарта в кръвта.

 

Приемът на големи количества въглехидрати довежда до рязко покачване на кръвната захар, на което панкреасът реагира с производство на голямо количество инсулин, за да  може клетките да усвоят количеството захар. Инсулиновите рецептори привикват и губят чувствителността си към инсулина при всяко голямо покачване. При инсулиновата резистентност инсулиновите рецептори  не реагират на инсулина. В резултат панкреасът  произвежда още повече инсулин, с който да стимулира и получи отговор от инсулиновите рецептори на клетките. В резултат на последвалото рязко „отваряне“ на клетките и усвояване на кръвната захар, нейната концентрация в кръвта рязко спада. С напредване на процеса се появяват симптоми на хипогликемия – замайване, треперене, причерняване, топли вълни, изпотяване.

 

При всяко повишаване на концентрацията на инсулин чувствителността на клетките към него намалява. Докато бета клетките на панкреаса са в състояние да продуцират достатъчно инсулин, нивата на кръвната захар не надскачат референтните граници. Тези клетки не са в състояние да отделят постоянно по-високо количество инсулин, поради което концентрацията на захар в кръвта остава висока, не се приема и усвоява от клетките. Когато кръвната захар започне да остава висока (над референтните стойности) и при гладно състояние, са  налице преддиабетни състояния или захарен диабет тип 2.

 

 

Причините за развитието на инсулинова резистентност са широко известни:

наднормено тегло, метаболитен синдром, стрес, употреба на стероиди, заболявания с тежко общо състояние, бременност.

 

Висок риск  за  развитие на  инсулинова резистентност има при:

       

           наднормено тегло при индекс на телесната маса над 25кг/м2

           мъже с талия над 100 см и жените с над 88 см.

           възраст над 40 години,  наличие на родител с диабет тип 2

           високо кръвно налягане или атеросклероза

           проявил се гестационен диабет (диабет по време на бременността)

           високо кръвно налягане, триглицериди над нормата

           нисък добър HDL холестерол или  артериосклероза

           синдром на поликистозните яйчници, акантоза

 

Болестни състояния, които се свързват с инсулиновата резистентност

 

Метаболитен синдром с наднормено тегло/затлъстяване, съсредоточено около талията, висока кръвна захар на гладно, нисък добър (HDL) холестерол и високи триглицериди, високо кръвно налягане. Инсулиновата резистентност е причина за някои от изброените състояния. 

 

Инсулиновата резистентност стои в основата на диабет тип 2. Инсулиновата резистентност се появява много по-рано. При редовни профилактични консултации и вземането на своевременни мерки при установена инсулинова резистентност диабетът може да се предотврати или отложи.  

 

Чернодробна стеатоза – натрупването на масти в черния дроб е израз на разстроен контрол на обменните процеси на липидите, което се получава при инсулинова резистентност. Стеатозата и инсулиновата резистентност може да са умерено изразени или напреднали. Стеатозата на черния дроб по нови данни води към цироза и рак на черния дроб. 

 

Атеросклерозата е процес на прогресивно натрупване на уплътнения и втвърдяване на стените на средните и големите артерии. Тя води до коронарно артериално заболяване (сърдечни атаки, сърдечен пристъп, нестабилна стенокардия), инфаркт, инсулт, заболявания на периферните съдове (на крайниците). Рискови фактори за атеросклероза са: високо ниво на лош (LDL) холестерол, ниско ниво на HDL холестерол, високо кръвно налягане, тютюнопушене, затлъстяване, захарен диабет,  фамилна обремененост.

 

Пораженията на кожата се изразяват в образуване на брадавици и състояние познато като акантоза (acanthosis nigricans), при което се наблюдава удебеляване (хипертрофия и хиперплазия) на клетки на епидермиса. При акантоза кожата потъмнява и се втвърдява. Обикновено са засегнати участъците около гънките, на врата и подмишниците (зони на триене). Това състояние се смята за показател за инсулинова резистентност. Установено е, че кожните брадавици често се появяват при пациенти с инсулинова резистентност. Брадавицата е доброкачествено образувание, което виси от кожата. 

 

Инсулиновата резистентност води до проблеми с овулацията, зачеването, нередовен менструален цикъл и аменорея. Не е  са установени данни  дали инсулиновата резистентност влияе на мъжката репродуктивна функция. Синдромът на поликистозните яйчници се дължи на хормонален дисбаланс при младите жени. Най-явният симптом е липсата на менструация, наднормено тегло (50% от пациентките) и нетипично за жената окосмяване. 

 

Повишаване на нивата на мъжките полови хормони при жената е установена при инсулиновата резистентност. Инсулинът намалява нивото на белтъка, свързващ тези хормони, с което се увеличава свободната им фракция. Това може да се отрази само на лабораторните стойности на андрогенните хормони (тестостерон, дехидроепиандростендион сулфат и др.) или да се прояви клинично с повишено окосмяване над горната устна, по брадата, около гръдните зърна, в областта между лопатките на гърба, на кръста и по корема. 

 

Диагноза за инсулинова резистентност

При лекарска консултация след анамнеза на пациента, преглед и назначени лабораторни изследвания. 

 

Тест с обременяване с глюкоза (75гр.), при който се измерва инсулинът на гладно и на определени периоди след прием на чиста глюкоза. В зависимост от нивата на инсулина лекарят се ориентира за отговора на организма към него и съответно определя налице ли е или не инсулинова резистентност.

 

Диагноза инсулинова резистентност не се поставя от едно изследване, поради нормално вариране на показателите на кръвта. За всеки нивата са различни. Наличието на висок инсулин  на гладно се смята за  отклонение.

 

На  практиката най-често се проследява кръвната захар на гладно и нивото на инсулина на гладно. Стойности над определено ниво говорят за резистентност. Покачването на инсулина над 5 пъти от изходния инсулин в хода на обременяването с глюкоза или достигането на стойности над 100 U/l.

 

 

Профилактика на инсулиновата резистентност и/или първоначално лечение преди медикаментозно

 

 

Хранителен режим с ограничени на въглехидрати с висок гликемичен индекс.

 

Въглехидратите се усвояват от организма след като се разградят на по-прости съставки. Някои въглехидрати се усвояват по-бързо от други и се отнасят към групата с висок гликемичен индекс. Те повишават кръвната захар рязко и изискват повече инсулин, който да регулира концентрацията й в кръвта. 

 

Въглехидрати с висок гликемичен индекс или тези, които водят до рязък скок на захарта са чисти захари, бял хляб, брашна, картофи и продукти, изготвени с тях. 

 

Въглехидрати с нисък гликемичен индекс, чиято консумация води до плавно увеличаване на кръвната захар: тестени продукти, които съдържат влакна (фибри) като пълнозърнест хряб и кафяв ориз; зеленчуци, които не съдържат нишесте като броколи, боб, аспержи, моркови и зелени зеленчуци

 

Когато въглехидратите се консумират в концентриран вид това силно повишава стойностите на кръвната захар, в сравнение когато се консумират в богати на други съставки храни и ястия.

 

Физическата активност умерена до висока степен, аеробните упражнения, отслабването подобряват чувствителността на клетките към инсулина, следователно подобряват степента на усвояване на глюкозата от кръвта от мускулните клетки (периферната инсулинова резистентност).

 

 

Медикаментозно лечението на инсулиновата резистентост

 

 

Медикаментът Метформин е препарат, който най-често се използва. Той се прилага и  прилечение за Захарен диабет 2 тип. Той има два механизма на действие, които помагат за контрола на нивата на кръвна захар. Намалява производството на глюкоза (глюконеогенеза, което не е налице при състояние на здраве) в черния дроб, повишава чувствителността на мускулите и мастните клетки към инсулина. Така се намалява концентрацията на глюкоза в кръвта. По този начин Метформинът регулира и нивото на инсулин в организма.

 

Метформинът  намалява риска от развитиена на  диабет с 31 %, но само ако  се спазва специален режим на хранене и се повиши двигателната активност (промяна в начина на живот). При неспазване на тези две условия, ефективността от него не е толкова висока. Метформинът е безопасен медикамент,  но има  някои неприятни странични ефекти от страна на храносмилателната система и  други усложнения при неспазнаве на индикациите за прием.

 

Друг медикамент с доказан ефект в превенция от неинсулинозависим диабет в клиническо изследване при пациенти с инсулинова резистентност  е препаратът Акарбоза (Аcarbose). Лекарственият препарат действа в червата и намалява абсорбцията на захарите, което и води до намаляване на потребностите от инсулин след хранене. Медикаментът намалява  риска от развитие на диабет с 25 %.

 

Лекарствата от класа на тиазолидиндионите, например Розиглитазон (Авандиа), Пиоглитазон (с действие чрез ядрените рецептори в клетките) повишават чувствителността към инсулина. Тези лекарства обаче на този етап не се използват широко в практиката, заради неблагоприятният ефект при сърдечна недостатъчност и наличието на други странични ефекти, установени при мащабни клинични проучвания, Резултатите от проучванията показват намаляване на риск от развитие на диабет с 25%.

 

Обратно към Вътрешни публикации