Бременността и майчинството са едни от най-хубавите и значими роли на една жена.

Обикновено фертилността се счита за даденост, заложена у всеки човек и сблъсъкът с диагнозата безплодие много често се преживява като шок равен до загубата на близък.

В психологическата литература емоционалните проблеми, произтичащи от безплодието, се описват като криза, където стресът, свързан с невъзможността за зачеване, може да се сравни със стреса, свързан със загубата на близък човек. Изследванията разкриват, че цели 48% от хората, които са безплодни, го оценяват като най- лошото преживяване в живота си.

Смята се, че безплодието, дефинирано като липса на клинична бременност след 12 или повече месеца редовен незащитен полов акт, засяга 1 на 10 двойки в световен мащаб.

Някои от най-често срещаните чувства при репродуктивни проблеми са шок, отричане, чувство на вина, насочени към себе си или към партньора, тревожност, депресия, загуба на контрол, гняв или самота в социалната среда, която не винаги разбира и откликва на чувства, в които се завлича двойката. Всичко това е силно интензивно преживяване, което можем да свържем със скръбта и траура буквално, а и метафорично със загубата на естествената възможност за възпроизвеждане и укрепване на връзката между двама души.

Въпреки че безплодието се разглежда като медицинско състояние, което пречи на хората да станат родители, също е доказано, че има потенциално сериозни емоционални и психологически последици. Това е проблем, свързан с мъката и чувството на неудовлетвореност от невъзможността да се случи бременност.

Осъзнаването на факта, че двойката има репродуктивни проблеми води до емоционална дестабилизация, която се нуждае от намеса и помощ в регулирането и най-вече осъзнаването на тези емоции.

Въпреки че в Медицинските центрове занимаващи се с репродуктивни проблеми, професионалният екип е готов да подкрепи двойката докато тя преминава през програмата по асистирана репродукция, психологичната помощ и подкрепа от специалист е незаменима и нужна в много аспекти по пътя. Така се предлага комплексен подход при лечение на безплодието, т.е. включване на психологическата професионална помощ при извършване на медицинските процедури и след тях.

Ползите от психотерапията и когнитивно-поведенческата терапия

Емоционална подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми е насочена основно към преминаване през най-трудните моменти, подобряване на комуникацията между партньорите, понижаване нивата на стрес, улесняване на комуникацията с медицинските екипи, тревожност и стабилизиране на емоционалното състояние на двойките, преминаващи през циклите за лечение на безплодието. Тревожността и депресията са чести и са причинени от високите разходи, несигурен успех, телесни неразположения и липса на знания и информираност за процеса.

Психотерапията ефективно работи за снижаване на психологическия дистрес, смекчава депресията, тревожността, нарушенията на съня и повишените нива на кортизол, което предполага по- голяма ефективност за двойки, подложени на инвитро процедура.

Когнитивно- поведенческата терапия има дълга традиция и обикновено включва емоционално изразяване, психообразование, обучение за релаксация и когнитивна реконструкция. Дава по- ясна представа за изкривяванията и вярванията на човека, които не рядко са несъзнавани пречки пред това да станем родители.

Целта на мултидисциплинарния подход при лечение на безплодието е да се подобри съществено качеството на живот на семействата с репродуктивни проблеми. По време на процедурите голяма част от тях се самоизолират и съсредоточават вниманието си само върху медицинския проблем, което влошава качеството на комуникацията и преживяванията по между им. Защитите, качеството на брака, темпераментът и личният характер на всеки партньор са също предпоставки за начина, по който всеки преминава през процедурите.

Въпреки, че акцентът често е върху това как влияе върху жената, изследванията показват, че има значителни полови различия в емоционалните реакции към ин витро оплождането за всеки от партньорите.

Мъжете съобщават за повишени резултати за депресия, които са осезаеми през времето, през което двойките чакат да научат резултата от лечението. Неуспешният цикъл на ин витро оплождането има дългосрочни негативни психологически последици и за двамата участници. Изпитването на отрицателни емоции, свързани с неспособността да бъдат родители засяга особено жените, за които да бъдат майки е важен аспект от тяхната социална роля и тяхната индивидуална идентичност. Изследванията показват, че в областта на идентичността и Аз образа на жените без деца настъпват значителни промени. Техните емоции са по-интензивни, инвалидизиращи голяма част от социалните им роли и са по-устойчиви на промяна във времето. Мъжете, от своя страна, идентифицират своето безплодие със сексуално увреждане, което силно влияе върху самочувствието им. Поради това мъжете са склонни да крият информацията, че причината за безплодието може да се дължи на техните собствени медицински проблеми и не са склонни да говорят за чувствата си, свързани с невъзможността да заченат дете. Задържането на проблема за себе си е може би най- важният фактор, който разграничава мъжете и жените в процеса на справяне с безплодието и именно тук психологичната подкрепа дава възможност на всеки да се свърже с емоциите си и да освободи психична енергия.

За двойка, която естествено не може да има деца, независимо от различията между мъжете и жените, безплодието значително влияе върху качеството на взаимоотношенията между партньорите. Първо, оценката на двойките за брака и удовлетворението от споделения живот е по- ниска, дистанцията се увеличава те изпитват трудности в комуникацията си по теми свързани с проблема и всичко това води до увеличаване в напрежението между партньорите и сформирането на нови кризи. Тъй като двойките се концентрират само върху биологичния аспект на плодовитостта и се фокусират върху техническата страна на половия акт, това води до отслабване на емоционалните връзки, което води до загуба на удоволствие и намалява спонтанността и желанието за интимност.

Инвитро методът е едно от най-ефективно доказаните средства за лечение на безплодие, но въпреки успеваемостта си, той носи със себе си физическо и емоционално изтощение, хормонални промени и дълги неясни процедури.

Има доказателства в проучванията на хора преминаващи през инвитро, които определят процедурата като умерено до много стресираща, като най- акцентираният компонент е периодът на изчакване, свързан с получаването на резултатите от успешен или неуспешен опит.

Стресът преди, по време и след инвитро лечението е многоизмерен. Заплахата от трайно безплодие и загуба на надежда, от самото лечение, като ежедневни инжекции, вземане на кръв, ултразвук, извличане на яйцеклетки и възможността за неуспех на някоя от различните фази, рискът от спонтанен аборт и други фактори са причина и за всички хормонални промени, активирането на оста хипофиза-хипоталамус-надбъбречна жлеза и отделянето на кортикотропни хормони като кортизол, норепинефрин и адреналин. Норепинефринът е добре известен невротрансмитер и хормон, силно повишен по време на стрес. Той  играе и съществена роля в основните процеси на развитие като ембриогенеза и морфогенеза, регулиране на клетъчната пролиферация, диференциация и миграция на клетките. Освен това, отделянето на стресови хормони може да промени функцията на яйчниците. Нивата на норепинефрин във фоликуларната течност са отрицателно свързани с процента на ембрионите с добро качество. Или с други думи казано концентрацията на норепинефрин и кортизол може да повлияе отрицателно върху възможността за бременност при инвитро лечението.

Всичко казано до тук, само подкрепя и подчертава необходимостта от лично психологично, сигурно пространство за двойката преминаваща през инвитро. Възможността да получат подкрепа, разбиране, пространство за да разпознаят и преминат през емоциите си безопасно е от изключителна важност и тясно свързана с успеваемостта на процедурите. Те имат нужда от подкрепа и съпровождане през този период не само като двойка, но и по отделно. Както мъжът, така и жената се борят с редица емоции, задават си неясни въпроси, преминават през обвинения, тъга, разочарование, болка, страх и много други. Нека не забравяме и влиянието на социума и срама, които някои от тях изпитват.

С тези процеси е трудно да се справи човек сам, лутайки се между надеждата и хаоса в психичният си свят. Това налага задължително професионално консултиране с цел помощ и превенция.

Емоционалното състояние на жената и мъжа по време на този процес е от изключителна важност първо за успеваемостта му, след това за качеството на преминаването му и не на последно място за продължаването му след това при положителен изход. Защото в един такъв процес майката, бащата и бебето стават като един жив общ организъм, нуждаещ се от симбиоза за добро развитие.

Фотка Георгиева, клиничен психолог, част от екипа на Медицински комплекс "Доверие". 

Инвитро центъра в Медицински комплекс „Доверие“ разполага с най-съвременна  апаратура и се намира в сградата на комплекса. В екипа работят акушер-гинеколози и инвитро-специалисти с дългогодишен опит.  Центърът работи с Фонда за Асистирана репродукция, който финансира одобрените двойки с до 20 000 лв за инвитро процедури. В него се прилагат всички методи за лечение на безплодие -  вътрематочна инсеминация (IUI), ин витро оплождане (IVF), ИКСИ оплождане (ICSI), трансфер на ембрионите в маточната кухина, замразяване и съхранение на сперматозоиди, яйцеклетки или ембриони. Известни също и като методи на изкуствено осеменяване, те се прилагат при установена стерилност, както при мъжа, така и при жената.