Според Световната Здравна Организация (СЗО) психичното здраве се определя като състояние на благополучие, при което всеки човек може да реализира потенциала си, да преодолее обичайните стресови събития, да работи и да бъде продуктивен, както и да бъде в принос за общността си.

По данни на същата организация над 450 милиона души имат психично разстройство. Те от своя страна повишават значително риска от физическа слабост, както и респективно много здравословни състояния повишават риска от развитието на психични разстройства.

Фотка Георгиева, клиничен психолог в Медицински комплекс „Доверие“ представя връзката между психичното здраве и хроничните заболявания като рак, белодробни дисфункции, автоимунни заболявания, нарушения на гастроезофагиалния тракт и червата, сърдечни заболявания, диабет и много други.

Стресът ли ни разболява или вследствие на болест сме по-нестабилни психически?

За никого не е тайна, че емоциите ни, каквито и да са те, оказват голямо влияние върху всички възпалителни и противовъзпалителни реакции на организма. Емоциите имат дълбок ефект върху нашата нервна система, която от своя страна е свързана с възпалителните процеси и регулацията на имунния отговор на организма. Хроничният стрес, емоционалният блокаж и невъзможността да се свържем с емоциите си и да ги споделяме с другите, може да провокира възпалителен процес във всяка една част на тялото ни, да намали имунитета ни или да попречи на правилната реакция на противораковите клетки, имащи за цел да ни предпазят от сериозни заболявания.

Отслабне ли нашата емоционална реакция, отслабва и нашето тяло или с други думи казано, ако не обърнем внимание на емоционалната ни болка, тялото дава сигнал чрез физическа. Всички ние сме усещали или чували “сигналите” на тялото ни, по един или друг начин - болките в стомаха, гадене, чувството за отпадналост и умора и много други. Разбира се е напълно естествено човек да се чувства тъжен, гневен, уплашен след тежка диагноза, сърдечен удар, или когато се бори ежедневно с тежка хронична болка. Имаме право да се страхуваме от неизвестното, да мразим чувството за загуба на контрол, да сме ядосани или загрижени. Един такъв сблъсък най-малкото променя ежедневните ни навици. Но както всичко останало, когато този натиск стане прекалено силен и продължителен, е неизбежно да повлияе и на психичната ни устойчивост и да доведе до депресия и чувство на празнота.

Много изследвания подкрепят тезата, че хора с психични разстройства са много по-податливи и на други хронични оплаквания, а опитът показва, че и обратното правило също важи. Да погледнем и гените. Науката е във вечен спор кое е по-важно - генетичната предразположеност или влиянието на средата. Отговорът до някъде е и двете. Не можем обаче да препишем всичко на генетичното, защото в противен случай, всеки който е пушач и има роднина починал от рак на белите дробове е обречен. Както и не можем да твърдим, че всеки пушач развива същия рак.

Редица изследвания в областта на медицината, неврологията и психологията са пример за връзката между потиснатите емоции и хроничните заболявания, известни ни до момента. Така например проучвания в областта на рака, сочат като най-ярко изразен рисков фактор за развитието му, неспособността на хората да изразят гнева си. Разбира се, потискането на гнева само по себе си не ни разболява, но това повишава физиологичния стрес на организма ни и в комбинация с други фактори увеличава шанса да се разболеем. 

Говорили сме и за това, че физиологичните механизми на стреса често се задействат без нужда, което води до редица заболявания.

Как се случва това?

Високите нива на кортизол разрушават тъканите, а повишаването на адреналина покачва кръвното налягане и вреди на сърцето. Така, от своя страна по-високоте нива на стрес водят до повишена секреция на кортизол чрез оста ХХП (хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза), а кортизолът потиска активността на възпалителните клетки, свързани със зарастването на раните. Хормоналната система на организма е от изключителна важност и е свързана с мозъчните центрове където са емоциите, а те заедно са свързани с нервната система и имунитета ни.

Много хора не разбират собственото си вътрешно състояние и не могат да се предпазят от последствията му и попадат в клопката на хроничния и продължителен стрес, играещ съществена роля в развитието на хроничните заболявания. 

В ежедневието и живота, който водим всички ние проблемът не е само предотвратяването на стреса. Тук усилията на науката са в посока това, да разберем, защо при едни хора, той може да влияе фатално, а при други не. 

Но едно със сигурност е ясно - не стресът, а механизмите ни за справяне с него, са от ключово значение, за да предпазим себе си от редица неприятности и да имаме едно добро физическо и психическо здраве.