Инвитро центърът на Медицински комплекс "Доверие" от 2021 г. е правоприемник на "АСМП - МЦ София 2000" ООД. С напълно обновена апаратура и екип, който влага цялото си сърце и опит в работата.  Голямо предимство е, че в него работят много добри андролози, акушер-гинеколози и инвитро-специалисти с дългогодишен опит, както и техническата база и операционни зали. Това позволява да се направи пункция или биопсия на тестиса в случаите на мъжки стерилитет. В практиката си лекарите имат богат опит с по-възрастни пациентки, с нормален антимюлеров хормон, който води до неуспешни ин витро процедури. Специализацията на центъра е именно в тези две полета на стерилната репродукция, защото това е най-сложната част - мъжкия стерилитет и намаления яйчников резерв при жените.

За предизвикателствата в работата споделят д-р Таня Янакиева, д-р Георги Вакрилов, д-р Елена Бангеева, биологът Гергана Гентова и акушерката Веселинка Илиева.

Кое е най-голямото предизвикателство, което сте срещали в работата си?

д-р Георги Вакрилов: Предизвикателствата са много за толкова години и е трудно да се каже кое е било най-голямото. Може би това, което сме смятали, че е трудно за преодоляване, са всички нови технологии, които сме опитвали да внедрим в асистираната репродукция. Защото през 1988-ма година, когато започвахме, всичко беше много простичко, а бременности ставаха много рядко. Малко по малко вкарахме различни видове технологии - замразяване на сперматозоиди, на ембриони, на яйцеклетки. ИКСИ методът се прави при тежък мъжки фактор, когато се вкарва един сперматозоид с микроимплаторче в яйцеклетката. И много, много други технологии. Но не това е най-трудното. Най-трудното и най-предизвикателното е отношението с пациентите. Много е важно да успеем да накараме тези хора да се чувстват добре, комфортно. Да повярват, че ще можем да им помогнем. Защото, както е казал един велик мислител, “Ако един пациент повярва, че е излекуван, той е 50% излекуван.” Даже аз смятам, че е повече от 50%.

Помните ли първото бебе?

д-р Георги Вакрилов: Разбира се, че помня. Това беше през 1989-та година, лятото. Бяха две близначки, на които толкова много се радвахме. Те сега вече са много големи, да са живи и здрави. Помним всеки един от тези по-интересни случаи. Първото бебе, първите близнаци, първите деца от замразени ембриони, първото бебе от ИКСИ. Много са… И като ги сложим на едно кантарче, ще се окаже, че са над 2000 бебета, които са ми минали през ръцете.  А това изглежда наистина много голямо число. Но това са 30 години…

Д-р Таня Янакиева: Да, първото бебе се роди през 1989-та година. През 1990-та година се родиха и първите близначки… През 1988-ма година ние бяхме два екипа лекари, които започнахме ин витро в България. Историята е вече далечна и така… красива. Помня първите тризнаци. Тогава проблемът беше, че не може да се редуцират ембриони и износването на бременността беше доста трудно. Но бяхме успешни. Защото ние не излизахме от болницата. Нямаше събота, нямаше неделя, нямаше Коледа или Великден. Просто бяхме винаги, винаги на работа.

Какво се промени за толкова време?

д-р Георги Вакрилов: Тогава бяха само две групи от лекари по асистирана репродукция. В “Майчин дом” и в “Тина Киркова”. След това започнаха да се появяват повече нови екипи. Да се отделят членове от екип и да създават собствени центрове. Това е една много, много дълга история. Тогава всичко беше една голяма неизвестна. Хората не знаеха за ин-витро процедурите. Колегите в провинцията изобщо не знаеха, че съществува такова нещо. Говореха с недоверие.  Докато днес, благодарение на медиите и на рекламата, която се прави на тези технологии има много голяма информираност за семействата и двойките с репродуктивни проблеми. Те знаят, че няма нищо срамно в тази тема. Това е една най-обикновена болест, която може да се лекува. Някой път по-лесно, някой път по-трудно. Някой път по-бързо, някой път по-бавно. Имали сме двойки, при които бременност се случва от първия  път, имали сме и такива, при които се е получавало от 15-тия път. Най-важното е в никакъв случай да не губят надежда. Научихме се да бъдем и психолози. В европейските центрове по репродуктивна медицина първия контакт на една двойка с екипа е именно с психолога. В България все още това не е станало практика. Така се научихме ние самите да бъдем психолози. А това е от голямо значение за успеха на процедурата. Ако пациентите ни приемат като свои, като хора, които искат наистина да им помогнат (а не го правят от користни подбуди), всичко става много по-лесно и резултатите са по-добри. Това е нещо, което препоръчваме на всеки, който иска да се занимава с асистирана репродукция. Да наблегне на психологическата връзка. Трудно е. Всяко едно семейство, всеки един мъж, всяка една жена, които имат такъв проблем – са различни. Нашата задача е да се опитваме да вникнем в душевното им състояние, за да можем да им помогнем по-ефективно.

Д-р Таня Янакиева: Хората, които работят ин витро репродуктивна медицина, трябва да бъдат много, много добри хора. Състрадателни и всеотдайни. Всеотдайни, защото този процес изисква много време, грижи и усилия. Да бъдат наистина добри хора.

Остава ли лекарят по асистирана репродукция до пациента си до самото раждане?

Д-р Таня Янакиева: Не винаги е необходимо. Ние помагаме в началото. Хубаво е да проследим случаите, защото има и тежки бременности, при които можем да помогнем на колегата. Понякога насочваме … 

Добър човек, значи ли това, че съпреживявате всеки случай ?

Д-р Таня Янакиева: Разбира се! Спомням си случаи, в които съм била изключително чувствителна и много пъти съм плакала с моите пациенти. Имах една пациентка, която ми казваше “Спокойно, д-р Янакиева, то все пак ще стане.” Никога няма да го забравя...

д-р Георги Вакрилов: Много често се е случвало пациентите да ни успокояват. Една двойка, която има неуспешен опит го преживява тежко, а ние в практиката си имаме стотици двойки с неуспешен опит и преживяваме всеки един от тях, макар че се опитваме да не го показваме. Все пак трябва да им дадем кураж за по-нататък. Но не ни е много лесно…

Д-р Таня Янакиева: Както се радваме на успешните случаи, така и много страдаме, когато не се получи бременност или се появи тежък проблем. Но това е човешко...

Д-р Елена Бангеева: Опитваме се да окуражаваме пациентите и да им даваме подкрепа.

Къде виждате бъдещето? На къде върви репродуктивната медицина?

Д-р Елена Бангеева: Напред и нагоре! С много по-добра техника, с много по-добри възможности за замразяване, размразяване на гамети, на ембриони. Появяват се много по-успешни техники, които да ни помогнат да направим максимума за една двойка, когато и колкото да е трудно.

Д-р Таня Янакиева: Но трябва е изключително важно, да обърнем внимание на младите поколения, че не трябва да се чака и да се мисли, че те ще си родят децата лесно с ин витро метод и да забавят естествения процес на забременяване. Те трябва да започват опитите си, да раждат деца докато са млади. Естествената възраст за една жена да роди е след 20 - 25 години. Не трябва да се отлага и да се чака до 40 – 45, първо кариерата, реализацията. Това е голям проблем в България. Особено сега в тези кризисни времена. Целят се в кариера, в какво ли не друго, но не се замислят за най-важното. Най-важното - да си родят децата навреме и да си ги отгледат млади.

Д-р Елена Бангеева: Аз мечтая за по-добро отношение на лекар-пациент. За по-голямо доверие от пациентите към нас и от нас към пациентите, защото съпричастността на пациента към собственото му лечение и стриктното спазване на предписанията на лекаря, т.нар. compliance е много важен. Мечтая за една много добра материална база, защото е изключително важно да имаме добра техника, да сме добър екип - акушер-гинеколози, биолози, акушерки, администрация. Виждам едно много светло бъдеще с все повече успехи на нашите процедури. Много повече да са бебетата, родени ин витро или от инсеминации, защото светът е такъв, ние не можем да го променим, но можем да дадем всичко от себе си да постигаме успех. Просто да дадем старт на едно ново начало.

Кое е различното в работата на една акушерка в ин витро клиника? Свикнали сме да си представяме една акушерка в родилното отделение.

Веселинка Илиева: Може би пак емоционалната подкрепа. В родилната зала има точен алгоритъм и се изисква търпение от страна на акушерката и от страна на жената. Отговорността също е много голяма. Но в ин витро центъра ролята на акушерката е във всеотдайността и емоционалната подкрепа, във времето прекарано с пациента.  По време на самата процедура и по време на стимулацията, докато се извършва пункция, и по време на трансфериране. След това идва процесът на наблюдение на жената, който е доста дълъг.

А каква е ролята на биолога в екипа по репродуктивна медицина?

Гергана Гентова: Тя е по-специфична, свързана е с работата със самите клетки. Както мъжките полови клетки, така и с женските. Повече контактите ни са с мъжете във връзка с изготвянето на спермограми и анализа на материала.

Какъв съвет бихте дали на хората, които още не са се престрашили или още търсят подходящия център или лекар ?

Гергана Гентова: Да не чакат. Да не мислят, че след като има ин витро и то е разработено като метод, те задължително ще имат поколение. Всеки случай е строго индивидуален. Затова, когато открият, че нещата не се получават след 6-тия месец, нека да се консултират със специалисти, за да могат да ги насочат.

Кое е най-голямото предимства на ин витро центъра на Медицински Комплекс „Доверие“?

Д-р Елена Бангеева: Че сме много мотивирани да помагаме на хората. Нашата мотивация да помогнем на всички пациенти.

д-р Георги Вакрилов: Че сме много добър екип, сработили сме се идеално и си предаваме опит един на друг абсолютно без никаква трудност, без никакво колебание. Всеки иска да помогне на другия да си свърши своята работа по-възможно най-добрия начин. Бъдещето е в приемствеността между поколенията. Всеки, който е правил нещо, имал е някакъв опит, срещал е някакви трудности - да ги предаде на другите. Да ги покаже - честно, почтено, без да се опитва да замазва или да се прави на нещо, което не е. Никой не е велик в медицината. Хубаво е, каквото си успял да направиш така, че да предадеш знанието си на другите. И това правим тук, ние с д-р Янакиева, като най-стари в екипа, предаваме на младите специалисти и те ще продължат работата. Те ще въведат иновациите. Ние ще ги гледаме отстрани и ще им се радваме.

Д-р Таня Янакиева: Че сме добронамерени.

Веселинка Илиева: Най-голямото предимство на нашия екип е, че сме съпричастни и работим с желание да усвояваме и прилагаме нови методи и иновативни технологии. Най-важното е, че екипът се увеличава. Работим добре и каним всички желаещи да ни видят пак и отново,  а нашите стари пациенти - да заповядат в Медицински Комплекс „Доверие“.